ЗЛОВЕЩОТО АБАТСТВО ЛУЧЕДИО

Абатството Санта Мария ди Лучедио с право се смята за едно от най-зловещите места в Италия. Рядко италианци с желание искат да отидат на екскурзия там, а местните все още го заобикалят, особено през нощта. Суровите стени на манастира пазят много тъмни тайни и хората често виждат странни сенки и чуват гласове. Според легендата в подземието на манастира е затворено въплъщението на злото.

История на манастира

Манастирът, спечелил лоша слава, се намира в Северна Италия, в Пиемонт, недалеч от град Верчели. Основан е от цистерциански монаси през 1123 г., а първоначалната му история не е свързана с нищо мистично или свръхестествено.

Това беше доста приличен манастир, където монасите усърдно служеха на Бога и се занимаваха отлично с домакинството. Едни от първите в Италия цистерцианците започват да отглеждат ориз, което за онези времена е истинско икономическо чудо. Оризът позволи да спаси огромен брой хора от глад, тъй като беше много по-евтин и по-хранителен от пшеницата, която традиционно се отглежда на тези места.

Монасите напълно промениха мрачния пейзаж на долината, превръщайки гъстите непроходими гори в огромни оризови полета с изкуствена напоителна система. Дейностите им предизвиквали голямо уважение от местните жители и играли важна роля в икономиката на целия регион Верчели.

Абатите на абатство Лучедио били епископи. Най-известният сред тях, Петър II, придружава своя сюзерен маркиз Бонифаций от Монферат по време на Четвъртия кръстоносен поход и става свидетел на падането на Константинопол.

Оттогава датира и първата загадка на манастира. Под камбанарията на главния му храм се намира безименен саркофаг. До момента не се знае точно кой е погребан в него. По-често от други се предполага, че това е последното място за почивка на византийската принцеса Ефросина. Според легендата тя била пленена от Бонифаций при превземането на Константинопол и изпратена в Италия. В чужда страна умът на момичето се замъгли от мъка и тя почина година след пленничеството си.

Легендата е много противоречива и повдига много въпроси. Какви цели преследва маркизът на Монферат, когато изпраща принцесата в родината си и как може да се случи така, че в манастира е погребана жена? Все още обаче не е намерено опровержение на това и мистериозният саркофаг все още очаква изследователи, които най-накрая ще успеят да разберат чия гробница е камбанарията на църквата на абатството Лучедио.

Плачеща колона

Да се ​​върнем към самото абатство, което продължава да живее обикновения си живот през следващите 400 години. Вярно, това време вече не било толкова спокойно. Северна Италия в онези дни била препълнена с еретици и черни магьосници, а местните инквизитори били известни със своята безпощадност. Много жестоки изпитания на жителите на квартал Верчели се състояха в стените на абатството Лучедио.

Една от колоните на централната зала на манастира днес се смята за може би най-странната мистерия на манастира. От време на време тя необяснимо се покрива с капчици течност, приличаща на сълзи, а отвътре се чува тих, жален стон. Последните изследвания доказаха, че няма обективни причини за появата на влага и странни звуци на това място, а мистерията им остава неразгадана и до днес.

Местните жители са сигурни, че колоната все още „плаче“, спомняйки си ужасите, на които е трябвало да бъде свидетел в продължение на много години. Според легендата именно към нея били оковавани обвинените в ерес и магьосничество, преди да бъдат осъдени на смърт.

Въпреки огромния брой осъдени и безкрайните екзекуции, инквизиторите все още не успяха напълно да изкоренят черната книга на тези места, а по-нататъшната история на Лучедио е ярко потвърждение за това.

Затварянето на демон

Животът на абатството се промени драматично една нощ през 1684 г., когато тромав магьосник извърши сатанински ритуал в близкото гробище. Легендите разказват, че той успял да призове могъщ демон, но не имал силата да го здържи в подчинение от подземния свят.

Оттогава ужасно създание обикаляло района през нощта, убивайки закъснелите пътници и ужасявайки местните жители.

В същото време самият дявол започнал да се явява насън на много девойки от околните села, като им заповядал да прелъстят монасите и да ги принудят да тръгнат по пътя на греха и разврата.

Очевидно дяволският план е успешен, тъй като от края на 17 век абатството Санта Мария ди Лучедио започва бързо да запада. Започва дълга история на зловещи ритуали, мъчения и убийства. Говорило се, че млади мъже, наети за сезонна работа, често изчезвали в манастира, били ужасно измъчвани и след това принасяни в жертва на Сатаната. Няколко момчета като по чудо успели  да избягат и именно те разказали на жителите на околностите страшни истории за черни литургии, провеждани в манастира.

Почти век по-късно лошата слава на прокълнатото абатство достига до Ватикана и папата изпраща опитен екзорсист в Луседио. С цената на невероятни усилия свещеникът успял да се справи с демона и да го запечата в криптата под олтара на църквата Св. Мария.

За да попречи на демона да излезе, екзорсистът композирал специална музика. Тя била гарантът, че демонът ще бъде затворен в нейната тъмница. Съществува обаче поверие, че ако пуснете мелодията наобратно, затвореното същество ще може да се освободи. Нотите на това магическо произведение са записани на фреска, изобразяваща орган, който може да се види и днес в полуразрушения параклис на същото гробище, където за първи път е призован демонът.

На 10 септември 1784 г. с решение на папа Пий VI абатството Лучедио е официално закрито. Католическата църква все още предпочита да заобикаля всички въпроси, свързани с проклетия манастир.

С това обаче историята на манастира не свършва. Множество изследователи, туристи и местни жители твърдят, че там продължават да се случват странни неща.

Абатство днес

Зловещите легенди, които обграждат абатството днес, привличат огромен брой паранормални изследователи и търсачи на силни усещания към Лучедио. Техните истории свидетелстват, че злото все още живее по тези места.

От време на време над абатството се спуска странна гъста мъгла, която напълно обгръща всичките му сгради, но не се разпространява в останалата част на квартала. Очевидци на това явление твърдят, че движещи се призрачни фигури могат да бъдат различени в белезникав воал.

Виждат и призрака на монах в дълго наметало и качулка, който също се появява от мъглата. Призракът бавно обикаля околностите на манастира, но ако забележи свидетел, веднага изчезва, сякаш е засмукан от земята.

В малко разрушено гробище на абатството, в руините на стара църква, все още се извършват мрачни ритуали. Там често се намират останки от жертвени животни, а веднъж е намерен труп на момиче, вероятно изгорено живо.

Духовете многократно са давали да се разбере на хората да бъдат оставени на мира. По време на опит за възстановяване на църквата "Света Богородица" през 60-те години на миналия век таванът внезапно се срутва, смазвайки до смърт един от работниците. И това далеч не беше изолиран инцидент, нещастия в абатството са се случвали и преди и все още се случват.

Въпреки това все още има смелчаци и с техните усилия са открити удивителни неща. И така, в стената на едно от жилищните помещения на абатството е открит зазидан скелет, облечен в парчета от монашеско расо. Що за човек е бил той и защо го е сполетяло такова страшно наказание, остава неизвестно.

При последните разкопки в подземията на църквата е открита още по-странна находка. Това били мумифицираните останки на няколко монаси, които били подредени в кръг в седнало положение. Може би са станали жертви на някакъв зловещ ритуал или, напротив, играят ролята на пазители на самата тъмница, в която демонът все още е затворен.

Последната хипотеза може да се потвърди от факта, че мистериозното изчезване на цяла група монаси датира от времето на затварянето на демона. В официалните документи на манастира Лучедио се казва, че няколко братя наистина искали да продължат службата си, но изчезнали твърде внезапно и никой не ги видял да напускат манастира.

Мнозина говорят за обширната система от тунели, които свързват абатството с други стратегически важни обекти в региона. Също така, според слуховете, под абатството тече подземна река и затова това място има специална енергия, която привлича любителите на мистиката тук.

Замислихме се и за странното име на манастира. От една страна, "Luce di Dio" може да се преведе като "Светлина на Бога". От друга страна, името може да служи като напомняне за падналия ангел Луцифер. В този случай фразата, изписана на главната порта на абатството - Principato di Lucedio - придобива нов, по-зловещ смисъл и може да се разчете като "Княжеството на Луцифер".

Всичко това може да се счита за груба измама и празна спекулация, но особената, потискаща енергия на това място се усеща от всеки, който влезе в манастира. Посетителите се опитват да не остават тук за дълго и много от тях, след завръщането си, говорят за странни неща, които са им се случили. Някои чуват зловещ шепот, други виждат сенки и дори усещат докосването на призраци.

Досега нито един изследователски екип не е успял да остане в Лучедио достатъчно дълго, за да проучи манастира в детайли. Причината за това е необяснимият ужас, който преследва дори светски разумните ловци на духове. Междувременно абатството Лучедио продължава внимателно да пази мрачните си тайни.